imbianchino-milano предлага 20% намаление

imbianchino-milano

 

Домът е нашият оазис. Подържането и освежаването, както и разнообразието му създават уюта, за когото мечтаем. Екипът на Imbianchino-Milano предлага на Вас професионална, БЕЗПЛАТНА интериорна и екстериорна консултация, също ремонтна дейност на собствеността Ви в Милано с 20% намаление  само през септември!

За повече информация и контакт посетете нашата страница

https://imbianchino-milano.it/

Официален сайт на БПЦ в Милано

Българската  Църковна община в град Милано разполага със свой официален сайт, който е създаден с цел да бъде улеснена връзката на гражданите с дейността на храма. Платформата представя интересни видео матариали, полезна информация за вярата, също ще се публикуват важни съобщения за предстоящи събития.

Всеки е добре дошъл в храма!

Линк на официална страница на Българска Православна Църква в Милано:

www.cob-milano.it

Концерт-спектакъл”България-цветове и музика в сърцето”

Questo slideshow richiede JavaScript.

На втори юли 2016 г. в град Милано се проведе концерт– спектакъл “България-цветове и музика в сърцето”.  На сцената се изявиха творци от български произход, като представиха класическо пеене и музика, народни танци и пеене, също етно танци и цирково изкуство.

“Нашенки” изпяха “Караджа Ради“, “Мило ми е драго ми е”, “Шопска китка” и „Слана падна“ в състав: Емилия Шушкова, Мария Начкова, Миглена Атанасова, Мирослава Ценова, Радослава Недялкова, Юлия Оведенска, Цветанка Николова , Никол Ангелова и Ваня Кудева.

Ваня Кудева и Радослав Търпанов трогнаха българите зад граница с песента “Излел е Дельо хайдутин”. Аделина Галова и Борис Илиев пресъздадоха “Не трябва да мисля за теб”.

От пианото на Виктория Терекиев  и виолончелото на Франческа Формизано излизаха водни балончета, които създадоха една нежна и приказна атмосфера. Танцьорка на ориенталски танци – Марина Шамс, сякаш бе самодива, чийто образ мистично се прокрадваше от мъглата.

Танцьорите от фоклорна група “Нашенци”, облечени с българските традиционни носи, сякаш с машина на времето пренесоха всички гости в една отминала епоха. Изигра се танца “Комитско либе” представен от Ана Сотирова, Валентина Пенчева, Мариета Косенова, Мария Начкова, Марияна Великова. Бяха показани български народни хора пред публиката, сред която имаше и италиански гости. Краят се сложи със “Северняшки танц” в състав:

Антония Велинова
Ана Сотирова
Валентина Пенчева
Виолета Ковачева
Даниела Стоичкова
Диана Хаджиева
Зоя Алексиева
Зоя Благоева
Кристияна Бранзалова
Мариета Косенова
Мария Начкова
Марияна Великова
Миглена Атанасова
Мирослава Ценова
Радка Минева
Радослава Недялкова
Таня Димитрова
Ясен Митушев
Денис Благоев
Венцислав Соколов
Димитър Радичев
Валентин Димитров

Събитието се проведе под патронажа на oбщина Милано и с подкрепата на Български културен институт в Рим. Официални гости бяха Генералният Консул на България в Милано  г-н Росен Руфев и Консулът г-жа Весела Иванова.

 

Автор: Елизабет Павлова

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Questo slideshow richiede JavaScript.

На Двадесет и четвърти май всички българи по света честват деня на българската просвета и култура и на славянската писменот. През 855 г. Константин Кирил-Филосов създава първата славянска азбука-Глаголица, с която се  превеждат богослужебните книги от гръцки на славянски език.  През 865 г. братята Кирил и Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по желанието на великоморавския княз Ростислав. Солунските братя създават една нова азбука — глаголицата. Тя се използва за  държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Просветителите.

Генералният  Консул  на Република България в Милано г-н Росен Руфев  разказа за славната Българската култура и история на гостите. Празника бе почетен и от присъстващите италианци, с които се изви българско народно хоро и се пя „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“

„Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“

“Върви, народе възродени,

 към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

 съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

 В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

 което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

 които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

 но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

 кога обходи целий мир;

за все световната просвета

 тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

 на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

 подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

 все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

 извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

 заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

 сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

 звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

 о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

 творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

 във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

 в Славянството во век веков!

Честит Празник!

Изложба, посветена на Св. Климент Охридски в град Милано

 

Questo slideshow richiede JavaScript.

На 18–ти май бе 8-то  издание на Класа по славистика към Академия „Амброзиана“ в Милано. Основна тема на събитието бе 1100-годишнината от смъртта на Св.Климент Охридски. Тазгодишнните научни дискусии са посветени на личността на първия епископ, проповядвал на български език, какъвто е Св. Климент Охридски. Поводът бе причина и за представянето на изложба под надслов “Св.Климент Охридски:  Ученик и Учител“.

Климент Охридски е един от най-видните ученици и продължители на делото на Солунските братя Кирил и Методий. Той е един от Светите Седмочисленици, основател на Охридската книжовна школа по време на управлението на цар Борис Първи и Симеон Велики, считан също за създател на втората славянска азбука след глаголицата – кирилицата.

Академия „Амброзиана“ е създадена през 2009 г. Тя се намира в най-старата и представителна в Милано Библиотека Амброзиана /създадена преди 400 г. от кардинал  Федерико Боромео, разполагаща с най-богатия книгофонд след този на Ватикана. В сградата се помещава и  Пинакотека /художествена галерия, носеща същото име. Главен канцлер на Академията е настоящият архиепископ на Милано – кардинал Скола.

Официални приветствия при откриването на академичните дни поднесоха монсиньор Франко Буци,  Префект на Библиотека „Амброзиана”, монс. дон Франческо Браски, президент на Класа по славистика.  Участие в сесията взе и българския Генерален консул в Милано г-н Росен Руфев, който съдейства изложбата да бъде показана в Амброзиана. Изнесени бяха научни доклади от редица български учени, сред които проф. Аксиния Джурова и доц. Вася Велинова от „Център за славянско-византийски проучвания проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Свети Климент Охридски“, проф. Красимир Станчив от Римския университет „Рома тре“ и  проф. дфн. Ана-Мария Тотоманова от СУ „Св.Климент Охридски“. Личността и делото на Св. Климент Охридски бе обект на научни доклади и от учени от университети на Италия, Русия, Гърция, Полша и др. държави.  В рамките на първия академичен ден се проведе тържествена инвеститура на нови академици към Класа по славистика.

В края на 2015г. по инициатива на Генералното консулство в Милано в библиотека Амброзиана“ бе открита изложбата „Гутенберг и славянският свят“.  Посетителите имаха възможност да разгледат богата фотоизложба, съпроводена с изложени оригинали на уникални издания на старинни печатни книги на кирилица. Сред тях бяха два редки екземпляра на сборника „Различни потреби“ /Книга за пътника/, отпечатан през 1571-1572- във венецианска печатница от Яков Крайков, смятан за първия български печатар, книгоиздател и разпространител.

Според научни данни в Италия е установено наличието на 207 оригинални славянски ръкописа, от които 149 написани на кирилица и 21 на глаголица.  По-голямата част от тях са с хърватски произход, като 33 ръкописа са на латински. Съхранен е и старинен български речник, написан с гръцки букви, както и два ръкописа на полски език. Съществуват дори славянски ръкописи на еврейски език.  Благодарение на изследователи в тази област, в книгохранилищата на Ватикана и в други центрове като „Амброзиана“ постоянно се откриват нови славянски ръкописи с голямо историческо значение.

Освен Класа по славистика в рамките на Академията, са създадени още 7 класа – по италианистика, по гръцки и латински изследвания, по Близкия изток, Далечния Изток, по наследството на Свети Амвросий и на кардинал Боромео.

МОИТЕ КОНЦЕРТИ – МОЛИТВА И РАДОСТ

 

 Интервю с Франческа Формизано, Виолоночелист и преподавател  в Conservatorio “Giuseppe Verdi” di Milano

Questo slideshow richiede JavaScript.

Родена съм през 1991 г. в град Бургас, където винаги след дълго пътуване се връщам, отново и отново. Там е родният ми дом – романтичен и незабравим! Началното си образование завърших в най-старото училище в Бургас със засилено обучение по италиански език. Посещавах частните уроци по италиански при г-жа Стефанка Гунева, която владее няколко езика. По-късно се запознах с първата ми госпожа по музика, която постави пръстите ми на челото. От 3 до 6 и от 13 до 22 годишна възраст живях в София, където учех и завърших средното си и висше образовение. Майка ми Цвета Узунова, работи в СУ „Св. Климент Охридски” като главен библиотекар в най-голямата Богословска библиотека в България. Смея да твърдя, че тя притежава особен талант и вкус към класическата и църковна музика. Баща ми Салваторе Формизано, роден в пристанищния град Torre del Greco, provincia di Napoli е италианската ми страна. Баща ми на млади години се е занимавал с пеене, има направени записи на прекрасни италиански песни. Той се е грижел за мен до 1-годишната ми възраст в Италия, където е трябвало да се родя, но по Божия воля майка ми се върнала в България, където съм се родила и съм кръстена и възпитана в Православната вяра. В България се развих като личност и музикант.

 

  1. Кога почувствахте таланта в себе си? В рода си имате ли музиканти, разкажете нещо повече за тях?

 

Осъзнаването за музикалната дарба в мен е прозряно и оценено от моята майка и първите ми преподаватели в Музикалното училище в Бургас. Всъщност, започнах да свиря на чело от 9 годишната си възраст при госпожа Рада Джагарова – старши преподавател в музикалното училище в гр. Бургас. След усилена подготовка по солфеж и чело още на следващата година бях приета в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по виолончело на дългогодишната преподавателка г-жа Рада Джагарова, а по-следващата година продължих да свиря при по-младия педагог г-жа Жасмина Чернева, която ме изведе на първото стъпало до представянето ми на конкурс в Бургас. Тук бих споделила, че това беше „стартът” в дългия ми път на конкурсни участия и спечелени награди.

В интерес на истината, професионалните ангажименти на майка ми в София бяха една от причините, за  да се преместя от Бургаското в Софийското музикално училище. И така, в VІІІ-ми  клас, бях приета в София в НМА „Любомир Пипков“ в класа на абсолютния авторитет г-жа Ани Атанасова. Един педагог и професионалист, който изигра огромна роля за моето формиране като музикант и изпълнител. За мое най-голямо съжаление и мъка, след кратко боледуване г-жа Ани Атанасова почина. Преди смъртта си тя ме препоръча на проф. Анатоли Кръстев от Консерваторията в София. Кандидатствах през 2010 година и  бях приета в Националната музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по „Виолончело” на проф. Анатоли Кръстев, където завърших успешно висше образование и се сдобих с IV степен професионална квалификация музикант инструменталист”. Една година специализирах в Conservatorio di musica “Santa Cecilia”, Roma, в класа по виолончело на маестро Maurizio Gambini. През 2014 г. кандидатсвах  магистратура в Conservatorio di musica “Giuseppe Verdi” Milano в класа по „Виолончело” на маестро Matteo Ronchini, където понастоящем продължавам да уча. Радвам се, че Бог ме срещна с маестро Ronchini!  Работата ми с него продължава вече втора година – изсвирих много голяма част от материала, писан за виолончело въобще. С огромно удовлетворение бих споделила, че работата ми с него е на едно по-високо ниво. Изключително задълбочено и прецизно усвоявам специалния си предмет „Виолончело”, с който се надявам и желая, да преуспея и усъвършенством… за да радвам хората, с благодарност към Бога, моите родители и учители! Маестро Matteo Ronchini се ползва с добро име в Консерваторията и действително е изключителен преподавател и професионалист! В рода ми няма професионални музиканти, но бабите ми по майчина линия дълги години са пеели в различни църковни хорове. Тяхната музикална душа е предадена и на мен. Баща ми е пял естрадна музика, но поради здравословни причини се е наложило да прекъсне още в младата си възраст. Майка ми, с две висши образования – богословие и библиотекознание, често пее на клира, участва и пътува с църковния хор на Богословския факултет. Баба ми Цвета е пяла в църковния хор при храм „св. св. Кирил и Методий” и св. Йоан Рилски в Бургас. Пра-дядо ми Яни, родом от Лозенград, е завършил живота си като певец на клира в Голямобуковския манастир „Св. Петка” в храма „Живоприемний източник”. И въобще, произхождам от семейство с църковни певци и предци-свещеници, които са носили музикалната дарба! Аз самата, от ранна детска възраст съм свързана и израснала край майка ми на клира сред нотите и книгите. И именно затова, с голяма радост вярвам, че мога да бъда полезна и да помагам на Българската православна църква в Милано.

 

  1. Можете ли да се справите с всякакъв стил музика?

 

Мисля, че е съвсем естествено един изпълнител да харесва музиката, която свири или пее. Бих се справила с всякакъв стил музика, освен джаз, който между другото много харесвам! Разбира се, като музикант мога да доловя басовата линия и да държа основните акорди, но за да се свири професионално джаз е необходима подготовка и дългогодишно обучение. Факт е, че по целия свят в консерваториите има обособена такава  специалност или  джаз факултети. Аз, лично, не бих свирила чалга, дъпстеп и тем подобни електронни звуци, наречени днес „музика”!  Разбира се има хора, които харесват подобени стилове и аз нямам право да ги критикувам, но за себе си като изпълнител, знам какво бих изсвирила и какво ми доставя удоволствие и радост… Като музикант-инструменталист предпочитам класическата музика, към която съм се насочила и изучавам вече повече от 15 години. Относно църковната музика – тя е свързана с молитвата на човека, особено ми харесват православните песнопения, които в момента изучавам.

 

  1. Разкажете ни нещо за Вашите участия пред публика? Кога и къде сте излизали на сцена?

От пролетта на 2006 г., когато бях приета в училищния оркестър и Софийската младежка филхармония под диригентската палка на маестро Деян Павлов, започна и моето живо участие в концертните зали на България и в чужбина. Благодарение на педагозите в Националното музикално училище и Националната музикална академия, на които съм възпитаничка, имах възможност да се изявя и да свиря в челните редици, включително и като водач на челистите. Имах много продукции в класа по „Виолончело” в училищата в Бургас и София. В зала „България” свирих с Младежка филхармония “София” на празнични и благотворителни  концерти. Бях водач на челистите в камерен струнен оркестър на Националното музикално училище с изпълнение на джаз концерти с Боби Йоцов, Христо Йоцов, Румен Тасков и Хилда Казасян и  със специалния гост Теодоси Спасов. Наградите от участия и концерти дължа най-вече на преподавателката ми по чело  г-жа Ани Атанасова – вечна й памет, както и на първата ми преподавателка по камерна музика г-жа Даниела Черпокова, с която започнах да свиря в клавирен квартет през 2005 г., а от 2006 до 2014 г. свирих в струнен квартет. В периода 2011-2013 г., в консерваторията в София, израстнах на едно по-професионално ниво по камерна музика под майсторството на проф. Нанко Димитров, на когото дължа множество награди и концертни изпълнения с квартет „Vivace”, по-късно сформиран като трио. По време на обучението ми в Софийската консерватория имах концерти в различни оркестри. В препълнени зали и огромен интерес беше класическия и куклен концертспектакъл „Петя и вълка” в памет на Сергей Прокофиев. Тази приказка беше пресъздадена от студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров”. През зимата на 2013 г. поставих началото на соловите си изпълнения в множество концерти на възглавници в гр. София. Тези приказни концерти на възглавници, изпълнени в Съюза на Архитектите в България и други зали на гр. София за мен са много важни, те радваха деца, майки и бащи, роднини и приятели. Най-вече децата, които възприемаха музиката ми с искрена душа и сърце! Това беше и моят старт за преподавателска работа, към която изпитвам особено внимание и стремеж… По-късно започнах шест месечен стаж в НМУ (София) като преподавател по специален предмет „Виолончело”. Работата ми с учениците е творческа и отговорна. С максимални резултати на прослушване в настоящата година, станах хоноруван проподавател в Консерваторията „Джузепе Верди” – Милано.

Като студентка в Милано през академичната 2014-2015 г. свирих с mаестро Alessandro Pelissero – Insegnante di musica da camera, а в момента работя с maestro Giovanni Antonio Rossi – prassi esecutiva orchestrali (оркестрови трудности) и Ensamble di violoncello и Maestro Luca Braga – Insegnante di musica da camera.

Това са част от придобитите ми награди от конкурси:

 

VIII° Интернационален конкурс по камерна музика за изпълнение на немска и австрийска музика – Квартет “ VIVACE” – 1° награда;

VI° Интернационален конкурс за изпълнение на немска музика в Бургас – 2° награда

V° Интернационален конкурс “Млади виртуози”, София – 2° награда

XXI° Интернационален конкурс “Музиката и земята”- 2° награда

XXII° Интернационален конкурс “Музиката и земята” – 3° награда

Финалист на “Premio del Conservatorio”  и “Audizione libere”.

Участие в VII° Интернационален конкурс “Franz Schubert” в гр. Русе с Квартет “Anima”;

Учестие в VIII°  Национален конкурс за изпълнение на българска музика в гр. Провадия;

Участвала съм и в майсторски класове с големи имена в света на виолончелистите – проф. Стефан Попов (Royal Conservatory Gildhald – Лондон),  проф. Анатоли Крастев (Accademy of music “prof.Pancho Vladigerov” – София), Матс Людстром (Conservatory di Gothenburg – Швеция), маестро Матео Ронкини (Conservatory of music “Giuseppe Verdi – Милано), маестро Francesco Pepicelli (Conservatory di musica F. Morlacchi – Перуджа), проф. Стефан Кропович (University of music – Виена).

Цялостната ми концертна дейност, в крайна сметка, се осъществява из цяла България и Италия, Швейцария, Германия, Чехия, Франция, Швеция, Финландия, Оман и др.

  1. Мислите ли, да се върнете в България за постоянно?

 

За момента нямам такива планове. Обичам България много, с радост се прибирам за ваканциите и винаги, когато имам свобдно време. Постоянно мисля за моите роднини и скъпи приятели там. За мое голямо съжаление смятам, че за класическия музикант реализацията в България е изключително трудна! Разбира се, и тук в Италия не е лесно, но има повече шансове, повече възможности за изява и реализация.

 

  1. От колко време ходите в Българската Православна църква в Милано?

 

Започнах по-често да участвам като певица в богослужението на Българската православна църква от месец декември 2015 г. в църквата „Св. Амвросий Медиолански”. С отдавнашния певец Николай  и моята приятелка-певица Аделина бяхме поканени от свещ. Стефан Паликаров на репетиция. След кратка подготовка пяхме на тържествената служба на големия християнски празник Рождество Христово. В в неделния ден се черкувам и като обикновен човек, без да пея на клира. Понякога имам репетиции или концерти, но винаги когато мога съм там, за да засвидетелствам и споделя с молитва и песен вярата си.

 

  1. Българите задружни ли са, помагат ли си в чужбина?

 

Знам, че обикновено се говори в отрицателен аспект за българите в чужбина, но аз лично имам много скъпа приятелка – българка, с която си помагаме и сме винаги заедно! Не мисля, че е редно да слагаме всички под общ знаменател. Познавам и други българи, добри и интелигентни хора.

 

  1. Всъщност Вие сте посланик на Православието сред католическия свят!

 

В Църковната общност в Милано съм от скоро. Учестието в богослужението ме издига духовно и прави още по-отговорна към моята принадлежност, т.е. към моята Православна вяра. Аз и моите колеги – Аделина Галова и Николай Граминов, помагаме на добра воля и с надеждата, все повече да се разрастне църковната дейност в Българската православна църква в Милано. Живот и здраве, един ден да се събере голям  хор, който да краси с пеенето си и да носи радост и топлина в сърцата на миряните. Би било добре певците в Църквата да бъдат поощрявани по някакъв начин, дори да бъдат финансово подкрепени, защото според Господните думи всяко усилие и всеки работник „заслужава своята заплата” (Лука 10:7 стих). Иначе всеки може да даде нещо от себе си, стига да желае!

 

  1. Какво е вярата за Вас лично?

 

Вярата е всичко, тя ни спасява и укрепва в духовната битка… Кръстена съм на светец – св. Франциск Асизки, но съм родена на Успението на свети Йоан Рилски, който е покровител на семейството ми. На принципа на икономията имам благословение да чествам и двамата светци. Аз съм дете на православна майка и баща католик, но майка ми ме кръсти и възпита в Правосланата църква и според православния канон. Както казах, израстнах в  Православната църква и от малка ходя всяка неделя на служба. Духомният ми отец е свещ. Николай Димитров – когото обичам с цялото си сърце и изпитвам дълбок респект. Той ми е като баща, причастявал ме е от бебе… В България имам духовна връзка и със сестринството в Драгалевския манастир „Успение Богородично”, от там познавам и изключително много обичам и почитам архимандрит Алексий (Тасев) и настоящата игумения майка Серафима (Пиринска), изключителен познавач и изпълнител на източната и западна нотация.

Със семейството ми често посещавахме и Кокалянския манастир „св. Архангел Михаил” и Рилския манастир „Св. Йоан Рилски”. Богослужебният ред ми е познат отдавна. Почитам свещенството и в послушание към Църквата се опитвам да следвам стъпките на Христа, нашия Спасител!

 

  1. Има ли работа за Вас?

 

Постоянна работа нямам за сега, освен лекциите ми като хоноруван преподавател в Консерваторията. Но така или иначе, аз още уча и желая да се отдам на това и да завърша успешно. Доста често имам участия, ходя на конкурси и прослушвания.

Когато завърша образованието си в Консерватирията тук в Милано, бих искала да специализирам за доцент по виолончело в Консерватория Лугано (Швейцария).

 

  1. Бихте ли работили нещо друго и какво?

 

Известно е, че на студентите им се налага да работят странична работа, за да се издържат. Работила съм и странични неща, но винаги „part time” съобразено с това, да имам достатъчно време за обучение и подготовка по специален предмет „Виолончело”. Концертната дейност е част от обучението ми, но и заплатена допълнителна работа.

 

  1. 04. 2016

Накратко Музиката – това съм аз!

 

Questo slideshow richiede JavaScript.

„Mузиката е единствената форма на изкуство, която е способна да ме откъсне и върне в реалността. Усмихвам се или се насълзявам, а понякога и двете едновременно. Накратко Музиката – това съм аз! Намирам се, разливам се, потапям се, преоткривам се, вдъхновявам се – живея с нея!”- споделя лъчезарната Ваня Кудева от с. Сапарево.

Майка ѝ е ръководител на Женска фолклорна група в читалището. Тя забелязва творческите наклонности у дъщеря си и започва да я води с нея на репетиции. Там, с баба ѝ от страна на баща ѝ, развиват една прекрасна семейна история.

Едва на пет годишна възраст, Ваня излиза на сцена.

Тя с гордост казва, че е възпитаничка на школата на Севдалина Спасова. Първите професионални записи са направени в студиото на Севдалина и Валентин Спасови. Песента се казва „Гурбет”, с която Ваня е приета в Национално Училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” със специалност народно пеене и инструмент пиано.

След това записва в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград с профил Педагогика на обучението по музика.

Първата си награда печели на фестивала „Изгряват звезди” в град Петрич.

През 2004 година участва на „Пирин фолк” в град Сандански. Тогава е само на 14 години и е на една сцена до едни от най-известните имена в този бранш: Преслава, Райна, Таня Боева, Поли Паскова, Иван Дяков.

През 2008 година спечели първо място и става „Европейски ТВ шампион по фолклор за месец юли” в категорията – индивидуални изпълнения. През същата година от училището в Широка лъка e избрана заедно със съученикa си – Виктор Джоргов да участват в 5-то издание на етнофестивала „Мусем  на Тан Тан” в Мароко. Сред гостите са Симеон Сакскобургготски, Китин Муньос, съпругата му Калина и синът им Симеон-Хасан. На сцена сред пустинята двамата млади талантливи българи, прославят българския фолклор.

Участва няколко пъти във фолклорен фестивал в град Битоля  – Македония.

През 2010 година отново участва във фестивала „Пирин Фолк” . Този път с дует с народния изпълнител Румен Малинов. Песента се казва  „Мъжко хоро” и е дело на македонския композитор Бобан Мойсковски . С нея печелят „Първа награда на публиката. ”

След това участие получава покана да участва на фестивала „ Валандовски Фолк фест-Македония. ” и печели специална награда на фестивала.

През 2016 прави дует с народния певец Борис Коцаков. Заснемат и видео клип към  песента „Фати се Бое”

Ваня сега живее в Италия и помага в семейния бизнес на приятеля ѝ – Иван Паризов, който също обича да пее. Също е член на създадения хор „Нашенки“ в Милано, който е част от танцов състав „Нашенци“ Споделя, че много обича литературата и се пробва да пише, също е участвала в надпреварата за стипендии на Фондaция  „Комунитас” по проекта „1000 стипендии. ”

 

 

Памина, Графиня Розина, Бастиена, Донна Анна, Четецът или накратко Аделина Галова

Questo slideshow richiede JavaScript.

Красота, изкуство, любов, надежда, инат

са знаците, които следва Аделина Галова от град София. Днес зад граница – в град Милано, е посланик на добра воля на Българската Православна Църква. Тя помага на храма и в същото време е щастлива, като упражнява призванието в живота си, а именно да пее. Одобрява благотворителността, като за нея е важно светлината на прожектора да е истинска, идвайки от сърцата на хората, а не ,,изкуствена”. Възпитаничка на НМА,на 26 години пристига в Милано по учебна програма Еразмус и намира подкрепа както от отец Стефан, така и от нови приятели българи. Споделя, че чувства носталгия, а истинското удовлетворение идва след като се докаже човек в дадена сфера и се разгърне като личност, на която може да се разчита. Вярата е това, което ѝ дава сила, надежда, увереност-крила, които я изправят винаги на крака, както в тежък момент, така и докато гради своята кариера.

Памина, Графиня Розина, Бастиена, Донна Анна, Четецът или накратко Аделина Галова

  1. В рода ти има ли музиканти?

,,В семейството ми сме професионални музиканти само аз и сестра ми, но прадядо ни, по майчина линия е бил преподавател и е свирил на цигулка. Майка ми и баща ми цял живот пяха в хора на големия диригент Христо Арищиров,  с  когото обиколиха доста държави, така че този талант не е случаен.”

  1. Кога разбра, че имаш талант и как?

„Разбрах го  още  от  дете.  Имам сестра,  която  е  цигуларка,  постоянно  я слушах  как свири и много ми харесваше. Знаех да тананикам всичко, което свири наизуст. По време на обучението  й  нашите  купиха и пиано за нея. Беше  към задължителните предмети в Музикалното училище, защото всеки един музикант, независимо на какво свири трябва да може да свири малко и на пиано. На мен ми харесваше и започнах да свиря, с един пръст разбира се, разни мелодии, които съм чула. Научих сама „Котешкия марш”, с две ръце. По-късно  пробвах  и  на  цигулка, но е прекалено сложен и отговорен за едно дете. Не ми хареса. Трябваше да свиря определени часове, вместо да играя, не е за всеки. Така,  пробвах, но безуспешно.  По-късно,  в  училище, на около 7,8  години се изявявах в часовете по музика, пеех. Така ме влечеше това пеене. Учителката говорила с моя дядо, защото той основно се занимаваше с моето водене и прибиране, че имам талант. Той после чул по радиото, че има конкурс за прием на деца в Детския  хор  на  БНР  и  ме попита дали искам да пея. Аз казах, да. Така отидохме да ме чуе маестро Христо Недялков и ме приеха. Десет години пях там като хористка и солистка. По-късно като завърших училище влязох  в  Академията  в  София, завърших и така до ден днешен, когато вече съм професионална певица.”

  1. Може ли да се справиш с всякакъв стил музика?

,,Не  мисля,  че  има  музикант,  който  да  се  справи  с  всякакъв  стил  музика,  поради простата причина, че всеки стил си има свой характер и свои правила, които трябва да се спазват,  а  няма как  да  знаем  всичко.  Като  предизвикателство бих  се  опитала  в  различни стилове, това би ме обогатило, но ако трябва да говорим за професионализъм, въпросът става по-сложен. Освен това да не забравяме, че вкуса на музиканта е от огромно значение за  оформянето  му  като  такъв.  Аз,  например  не  харесва  чалгата  и  някои  определени подстилове от електронната музика и не бих си и помислила да опитвам там. Не можеш да пробваш дори, да правиш музика, ако този стил не ти е по вкуса.  Обичам смесването на разни стилове, например класика и рок, голяма рокаджийка съм.  Харесват  ми  различните  аранжименти  за  класически  инструменти,  изпълняващи народна  музика,  както  и  смесването  им  с  народните  инструменти  и  глас. Обичам класическата  българска  музика. В  нея  композиторите  наистина  рисуват  характерното българско звучене, неравноделните тактове, красиво е. Обичам джаза.”

  1. Твоите участия.

,,Все още съм млад артист и участията не валят постоянно и с пълна сила, но вече зад гърба  си  имам  пет  роли,  поставяни  в  театър. Благодарение  и  на  НМА,  на  която  съм възпитаничка,  съм  имала  възможността  да  се  изявя  достатъчно,  за  крехкия  си  опит,  на родна сцена. Четири от ролите, които съм изпяла са в опери на Моцарт:  През  2011 година  направих  ролята  на  Памина  от  операта  „Вълшебната  флейта”,  в Държавен  музикален  и  балетен  център,  София,  под  режисьорството  на  Стефан  Донев,  с диригент  маестро  Ивайло  Кринчев  и  академичния  оркестър  на  НМА  „Проф.  Панчо Владигеров”.  Същият  спектакъл  повторихме  с  оркетъра  на  Русенска  опера  в  „Държавна опера  Русе”  и  „Музикално-Драматичен  театър  Константин  Кисимов”  –    Велико  Търново, което беше едно незабравимо изживяване за мен. Обичам тази роля. През  2012  изиграх  ролята  на  Графиня  Розина  от  операта  „Сватбата  на  Фигаро”, отново  със  същите  режисьор  и  диригент,  но  този  път  в  „Драматичен  театър”  –  Видин,  с оркестъра „Синфониета Видин”.През  2013  година  имах  няколко  спектакъла  за  деца,  на  камерната  сцена  на „Софийска опера и балет”, в ролята на Бастиена от операта „Бастиен и Бастиена”, която е и първата опера, написана от Моцарт. Режисьор отново беше Стефан Донев, а диригента този път беше маестро Деян Павлов. Толкова се забавлявахме с децата, а мисля, че и ние им харесвахме, защото винаги идваха след спектакъл да си приказват с нас, артистите.  Бяха им  много  интересни  костюмите,  наричаха  ме  принцеса,  нищо,  че  в  операта  съм  селско момиче. Едно момиченце даже ми подари своя рисунка, толкова ме беше харесала, че гледали с майка си два пъти спектакъла и на втория ми даде този шедьовър. Друга роля, за която съм благодарна, че съм избрана да направя е главната роля на Четеца в „Битката на Танкред и Клоринда” от Клаудио Монтеверди. Беше един прекрасен проект на оперите „ Битката на Танкред и Клоринда” и „Балът на неблагодарните жени”, поставен за първи път в сценичен вариант в България и реализиран благодарение на НМА „Проф.  Панчо  Владигеров”,  ансамбъл  „Софийски  солисти”  и  „Музикална  къща  Бонев, Малък оперен театър”, режисиран от Петко Бонев и дирижиран от маестро Ивайло Кринчев през 2013 година.През 2014 имах възможността да науча и изпея на пред генерална репетиция ролята на Донна Анна, от операта „Дон Жуан”, от Моцарт на сцената на „Държавна опера Бургас”, с  режисьор  Александър  Текелиев,  диригент  маестро  Ивайло  Кринчев  и  прекрасния оркестър  на  операта  в  Бургас.  За  мен  беше  много  ценен  този  опит,  защото  практически подготвих ролята си в Рим, в студията на „Опера студио” към „Академия Санта Чечилия”, където  бях  спечелила  стипендия  за  обучение,  от  фондация  „Борис  Христов”  и „Министерство  на Културата”  на  Република България  и  я доусъвършенствах и изиграх  на родна сцена. Разбира  се  имам  и  различни  концертни  изяви,  например  в  Посолството  на Република  България  в  Рим,  Италия,  със  „Софийска  филхармония”  и  диригента  Мартин Пантелеев в зала „България”, София, в камерен салон на изкуствата „Мургаш 6”, София, и други.  Правила съм летни специализации в чужбина – Йенерсдорф, Австрия, към „Висше училище за музикално-сценични изкуства”, Виена. Участвала съм в майсторски класове на големи  световни  имена  като  певиците  Анна  Томова  Синтова,  Фиоренца  Косото, режисьорката Вера Немирова, както и майсторки клас за интерпретация на френска музика на певицата Вера Николова и пианиста Оливие Дориа.”

  1. Би ли работила нещо друго и какво?

,,Бих  работила  и  работя  всичко.  Работила  съм  като  продавачка,  чистачка.  Правя компания на стари хора. От тях може да се научи много.  Правя  и  други  неща,  например  бижута.  Това  ме  отпуска,  развива  мисълта  ми, креативността ми и понякога ми докарва допълнителен доход.   Обичам да пиша. По-често проза, по-рядко поезия. Повечето пъти горя, ако е на лист или  изтривам  от  компютъра  си,  това  което  пиша,  за  това  имам  останали  малко  неща. Напоследък записвам мислите си. Някой ден може да ги събера и подредя, може да издам книга.”

 

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ТЕМА:

“Тайната на един продавач на мечти“

възрастови групи:

7 – 10 години,

11 – 14 години,

15 – 18 години.

Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/

Творбите да са с обем до 5 машинописни страници на български език.
Компетентно жури ще оцени творбите.
Ще бъдат раздадени много награди, като отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:

8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
/за литературния конкурс/


или на e-mail: reglibsliven@iradeum.com

тел. за справки: 044/62 24 41; 62 39 70

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТВОРБИТЕ: 21.03.2016г.