Tutti gli articoli di fffff

Конкурс Алда Мерини

По инициатива на Генералното консулство на Република България в Милано, организаторите на международния конкурс за поезия и литература „Алда Мерини”, взимат решение да учредят специална поетична премия„150-години Пенчо Славейков“.
На 27 април 2016 г.се чества годишнина от рождението на знаменития български автор.
Конкурсът е основан в чест на една от най-известните съвременни поетеси на Италия – Алда Мерини (1931 – 2009 г.). Провежда се за първи път през 2011
Предвидени са награди в две категории:
• поети над 18 години –1 награда от 500 евро
• млади поети под 18 години (условието е да не са навършили пълнолетие към 30 април 2016 )
– първа награда: 300 евро
– втора награда: 200 евро
– трета награда: 100 евро.
Наградите от международното поетично събитие се връчват традиционно всяка есен, а конкурсът набира все по-голяма популярност.
За специална поетична премия „150-години Пенчо Славейков“ могат да се надпреварват само български поети (с българско гражданство) – от България или живеещи в Италия. Текстовете могат да бъдат на италиански или на български език, като вторите трябва да бъдат съпровождани от италиански превод. Всеки участник може да представи до три стихотворения с максимум 30 стиха всяко. Друго важно условие е текстовете да са неиздавани.
Крайният срок участие: 30.05.2016г.
Подробности за изискванията за участие в премията, както и формуляр за кандидатстване, могат да бъдат намерени на сайта на международния конкурс: http://www.premioaldamerini.org/2016edition.html
В рамките на последното издание през 2015 г. са се включили близо 700 души.

Честит 3-ти Март!

На трети март 1878 в град Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) се подписва Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската. Предварителното споразумение слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско иго.
Българският писател и революционер – Иван Вазов или както народа го нарича с милото обръщение – Дядо Вазов, публикува одата “ ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“. Произведението е част от стихосбирката “ Епопея на забравените“. Перото на твореца иска да увековечи героизма на славните и храбри борци за свобода. За подсилване на достоверността и историческото значение, служи самото под заглавие -“11 август 1877“ Саможертвата в името насветините – род и Родина, Балканът разказва на идните поколения. Така зевета се предава “от урва на урва и от век на век!“ Днес 2016 година град Милано, българите в чужбина препрочитат “ О, Шипка “

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Beneficenza

„Св. Амвросий Медиолански”

 

Xрамът е отворен всяка неделя от 9:30 до 13:00. Службата започва в 10:30.

Адрес:  via San Antonio 5 – 20121 Milano

В момета църквата се нуждае най-вече от:

  • Икона на Св. Амвросий Медиолански (ще се изработи по поръчка, като засега е предложено да се направи от художника Илиян Рачов)
  • Кръст
  • Светото Евангелие

Всеки, който желае може да дари средства на Българска Църква в Милано, като ги внесе в:

  • кутия за дарения (в църквата)
  • кутия за дарения, предоставящ посланник на добра воля, ауторизиран от Отчето на БЦМ в Милано, чрез публикация в официалният сайт и/или на Facebook страницата на БПЦМ.
  • на IBAN: В момента се работи по издаването му. Така всеки, който желае, независимо от разстоянието или времето ще може, ако желае да отдели средства и да ги дари.

За да бъде постигната пълна прозрачност на благтворителността, кутията за дарения ще се отваря само и единствено от Църковното Настоятелство.

Баба Марта

На 28.02.2016 г. българите в град Милано почетоха народните традиции и обичаи. Бели и червени кончета се преплитаха със сини маниста срещу уроки. На малки детски ръчички помагаха грижовните, мили съвети и идей на техните родители. Всички заедно работиха в екип за конкурса: Най–оригиналната мартеничка и за 1-во, 2-ро и 3-то място според журито. То бе сформирано от Генерален Консул на Република България в Милано- г-н Росен Руфев, Консул – г-жа Весела Иванова и Баба Марта.

В народната традиция празникът е свързан с поверия относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва, че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден, тогава Баба Марта е тяхна господарка.Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – Януари, Февруари и Март. Първите два месеца на годината  са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко, а третият месец е тяхната сестра- Баба Марта. Тя е с променливо настроение. Когато е ядосана, времето се разваля, а когато се усмихва- грее слънце. Мартениците се носят за здраве докато се види  първото цъфнало дърво или  първата прелетна птица. След това може да се гадае по тях, като се поставят на клонче или под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват  роднините и приятелите си,  дори в  някои краища на България се слагат и на домашните животни и плодните дръвчета.

Всички ученици от Българското Училище и другарчета им се представиха блестящо както в работилничката за мартенички, така и показаха глатко четане на непознат текст и знания, придобити през учебните часове. Всяко дете получи подарък за спомен.

След награждаването всички гости се присъединиха към празненството на Българска Асоциация за Култура, на която г-жа Радослава Недялкова бе оганизирала богата програма. Генералният Консул на Република България в Милано честити на всички първи март и съобщи за благотворителността относно Българската Православна Църква в града. Запазването на българското, както обединяването на всички българи зад граница, са движещите двигатели за общество. За да се направи добро, няма значение повода на събиране, важното е всеки, който желае да помогне, да бъде информиран по какав начин би могъл да го направи.

За десерт с  групата по български народни танци -“Нашенци” се извиха дълги хора из цялата зала на улица Марсала.

Български мартеници в Милано се раздаваха на всеки гост, като на чужденците им бе разказано за една малка частичка от България и българския народ.

 

Questo slideshow richiede JavaScript.