МОИТЕ КОНЦЕРТИ – МОЛИТВА И РАДОСТ

 

 Интервю с Франческа Формизано, Виолоночелист и преподавател  в Conservatorio “Giuseppe Verdi” di Milano

Questo slideshow richiede JavaScript.

Родена съм през 1991 г. в град Бургас, където винаги след дълго пътуване се връщам, отново и отново. Там е родният ми дом – романтичен и незабравим! Началното си образование завърших в най-старото училище в Бургас със засилено обучение по италиански език. Посещавах частните уроци по италиански при г-жа Стефанка Гунева, която владее няколко езика. По-късно се запознах с първата ми госпожа по музика, която постави пръстите ми на челото. От 3 до 6 и от 13 до 22 годишна възраст живях в София, където учех и завърших средното си и висше образовение. Майка ми Цвета Узунова, работи в СУ „Св. Климент Охридски” като главен библиотекар в най-голямата Богословска библиотека в България. Смея да твърдя, че тя притежава особен талант и вкус към класическата и църковна музика. Баща ми Салваторе Формизано, роден в пристанищния град Torre del Greco, provincia di Napoli е италианската ми страна. Баща ми на млади години се е занимавал с пеене, има направени записи на прекрасни италиански песни. Той се е грижел за мен до 1-годишната ми възраст в Италия, където е трябвало да се родя, но по Божия воля майка ми се върнала в България, където съм се родила и съм кръстена и възпитана в Православната вяра. В България се развих като личност и музикант.

 

  1. Кога почувствахте таланта в себе си? В рода си имате ли музиканти, разкажете нещо повече за тях?

 

Осъзнаването за музикалната дарба в мен е прозряно и оценено от моята майка и първите ми преподаватели в Музикалното училище в Бургас. Всъщност, започнах да свиря на чело от 9 годишната си възраст при госпожа Рада Джагарова – старши преподавател в музикалното училище в гр. Бургас. След усилена подготовка по солфеж и чело още на следващата година бях приета в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по виолончело на дългогодишната преподавателка г-жа Рада Джагарова, а по-следващата година продължих да свиря при по-младия педагог г-жа Жасмина Чернева, която ме изведе на първото стъпало до представянето ми на конкурс в Бургас. Тук бих споделила, че това беше „стартът” в дългия ми път на конкурсни участия и спечелени награди.

В интерес на истината, професионалните ангажименти на майка ми в София бяха една от причините, за  да се преместя от Бургаското в Софийското музикално училище. И така, в VІІІ-ми  клас, бях приета в София в НМА „Любомир Пипков“ в класа на абсолютния авторитет г-жа Ани Атанасова. Един педагог и професионалист, който изигра огромна роля за моето формиране като музикант и изпълнител. За мое най-голямо съжаление и мъка, след кратко боледуване г-жа Ани Атанасова почина. Преди смъртта си тя ме препоръча на проф. Анатоли Кръстев от Консерваторията в София. Кандидатствах през 2010 година и  бях приета в Националната музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по „Виолончело” на проф. Анатоли Кръстев, където завърших успешно висше образование и се сдобих с IV степен професионална квалификация музикант инструменталист”. Една година специализирах в Conservatorio di musica “Santa Cecilia”, Roma, в класа по виолончело на маестро Maurizio Gambini. През 2014 г. кандидатсвах  магистратура в Conservatorio di musica “Giuseppe Verdi” Milano в класа по „Виолончело” на маестро Matteo Ronchini, където понастоящем продължавам да уча. Радвам се, че Бог ме срещна с маестро Ronchini!  Работата ми с него продължава вече втора година – изсвирих много голяма част от материала, писан за виолончело въобще. С огромно удовлетворение бих споделила, че работата ми с него е на едно по-високо ниво. Изключително задълбочено и прецизно усвоявам специалния си предмет „Виолончело”, с който се надявам и желая, да преуспея и усъвършенством… за да радвам хората, с благодарност към Бога, моите родители и учители! Маестро Matteo Ronchini се ползва с добро име в Консерваторията и действително е изключителен преподавател и професионалист! В рода ми няма професионални музиканти, но бабите ми по майчина линия дълги години са пеели в различни църковни хорове. Тяхната музикална душа е предадена и на мен. Баща ми е пял естрадна музика, но поради здравословни причини се е наложило да прекъсне още в младата си възраст. Майка ми, с две висши образования – богословие и библиотекознание, често пее на клира, участва и пътува с църковния хор на Богословския факултет. Баба ми Цвета е пяла в църковния хор при храм „св. св. Кирил и Методий” и св. Йоан Рилски в Бургас. Пра-дядо ми Яни, родом от Лозенград, е завършил живота си като певец на клира в Голямобуковския манастир „Св. Петка” в храма „Живоприемний източник”. И въобще, произхождам от семейство с църковни певци и предци-свещеници, които са носили музикалната дарба! Аз самата, от ранна детска възраст съм свързана и израснала край майка ми на клира сред нотите и книгите. И именно затова, с голяма радост вярвам, че мога да бъда полезна и да помагам на Българската православна църква в Милано.

 

  1. Можете ли да се справите с всякакъв стил музика?

 

Мисля, че е съвсем естествено един изпълнител да харесва музиката, която свири или пее. Бих се справила с всякакъв стил музика, освен джаз, който между другото много харесвам! Разбира се, като музикант мога да доловя басовата линия и да държа основните акорди, но за да се свири професионално джаз е необходима подготовка и дългогодишно обучение. Факт е, че по целия свят в консерваториите има обособена такава  специалност или  джаз факултети. Аз, лично, не бих свирила чалга, дъпстеп и тем подобни електронни звуци, наречени днес „музика”!  Разбира се има хора, които харесват подобени стилове и аз нямам право да ги критикувам, но за себе си като изпълнител, знам какво бих изсвирила и какво ми доставя удоволствие и радост… Като музикант-инструменталист предпочитам класическата музика, към която съм се насочила и изучавам вече повече от 15 години. Относно църковната музика – тя е свързана с молитвата на човека, особено ми харесват православните песнопения, които в момента изучавам.

 

  1. Разкажете ни нещо за Вашите участия пред публика? Кога и къде сте излизали на сцена?

От пролетта на 2006 г., когато бях приета в училищния оркестър и Софийската младежка филхармония под диригентската палка на маестро Деян Павлов, започна и моето живо участие в концертните зали на България и в чужбина. Благодарение на педагозите в Националното музикално училище и Националната музикална академия, на които съм възпитаничка, имах възможност да се изявя и да свиря в челните редици, включително и като водач на челистите. Имах много продукции в класа по „Виолончело” в училищата в Бургас и София. В зала „България” свирих с Младежка филхармония “София” на празнични и благотворителни  концерти. Бях водач на челистите в камерен струнен оркестър на Националното музикално училище с изпълнение на джаз концерти с Боби Йоцов, Христо Йоцов, Румен Тасков и Хилда Казасян и  със специалния гост Теодоси Спасов. Наградите от участия и концерти дължа най-вече на преподавателката ми по чело  г-жа Ани Атанасова – вечна й памет, както и на първата ми преподавателка по камерна музика г-жа Даниела Черпокова, с която започнах да свиря в клавирен квартет през 2005 г., а от 2006 до 2014 г. свирих в струнен квартет. В периода 2011-2013 г., в консерваторията в София, израстнах на едно по-професионално ниво по камерна музика под майсторството на проф. Нанко Димитров, на когото дължа множество награди и концертни изпълнения с квартет „Vivace”, по-късно сформиран като трио. По време на обучението ми в Софийската консерватория имах концерти в различни оркестри. В препълнени зали и огромен интерес беше класическия и куклен концертспектакъл „Петя и вълка” в памет на Сергей Прокофиев. Тази приказка беше пресъздадена от студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров”. През зимата на 2013 г. поставих началото на соловите си изпълнения в множество концерти на възглавници в гр. София. Тези приказни концерти на възглавници, изпълнени в Съюза на Архитектите в България и други зали на гр. София за мен са много важни, те радваха деца, майки и бащи, роднини и приятели. Най-вече децата, които възприемаха музиката ми с искрена душа и сърце! Това беше и моят старт за преподавателска работа, към която изпитвам особено внимание и стремеж… По-късно започнах шест месечен стаж в НМУ (София) като преподавател по специален предмет „Виолончело”. Работата ми с учениците е творческа и отговорна. С максимални резултати на прослушване в настоящата година, станах хоноруван проподавател в Консерваторията „Джузепе Верди” – Милано.

Като студентка в Милано през академичната 2014-2015 г. свирих с mаестро Alessandro Pelissero – Insegnante di musica da camera, а в момента работя с maestro Giovanni Antonio Rossi – prassi esecutiva orchestrali (оркестрови трудности) и Ensamble di violoncello и Maestro Luca Braga – Insegnante di musica da camera.

Това са част от придобитите ми награди от конкурси:

 

VIII° Интернационален конкурс по камерна музика за изпълнение на немска и австрийска музика – Квартет “ VIVACE” – 1° награда;

VI° Интернационален конкурс за изпълнение на немска музика в Бургас – 2° награда

V° Интернационален конкурс “Млади виртуози”, София – 2° награда

XXI° Интернационален конкурс “Музиката и земята”- 2° награда

XXII° Интернационален конкурс “Музиката и земята” – 3° награда

Финалист на “Premio del Conservatorio”  и “Audizione libere”.

Участие в VII° Интернационален конкурс “Franz Schubert” в гр. Русе с Квартет “Anima”;

Учестие в VIII°  Национален конкурс за изпълнение на българска музика в гр. Провадия;

Участвала съм и в майсторски класове с големи имена в света на виолончелистите – проф. Стефан Попов (Royal Conservatory Gildhald – Лондон),  проф. Анатоли Крастев (Accademy of music “prof.Pancho Vladigerov” – София), Матс Людстром (Conservatory di Gothenburg – Швеция), маестро Матео Ронкини (Conservatory of music “Giuseppe Verdi – Милано), маестро Francesco Pepicelli (Conservatory di musica F. Morlacchi – Перуджа), проф. Стефан Кропович (University of music – Виена).

Цялостната ми концертна дейност, в крайна сметка, се осъществява из цяла България и Италия, Швейцария, Германия, Чехия, Франция, Швеция, Финландия, Оман и др.

  1. Мислите ли, да се върнете в България за постоянно?

 

За момента нямам такива планове. Обичам България много, с радост се прибирам за ваканциите и винаги, когато имам свобдно време. Постоянно мисля за моите роднини и скъпи приятели там. За мое голямо съжаление смятам, че за класическия музикант реализацията в България е изключително трудна! Разбира се, и тук в Италия не е лесно, но има повече шансове, повече възможности за изява и реализация.

 

  1. От колко време ходите в Българската Православна църква в Милано?

 

Започнах по-често да участвам като певица в богослужението на Българската православна църква от месец декември 2015 г. в църквата „Св. Амвросий Медиолански”. С отдавнашния певец Николай  и моята приятелка-певица Аделина бяхме поканени от свещ. Стефан Паликаров на репетиция. След кратка подготовка пяхме на тържествената служба на големия християнски празник Рождество Христово. В в неделния ден се черкувам и като обикновен човек, без да пея на клира. Понякога имам репетиции или концерти, но винаги когато мога съм там, за да засвидетелствам и споделя с молитва и песен вярата си.

 

  1. Българите задружни ли са, помагат ли си в чужбина?

 

Знам, че обикновено се говори в отрицателен аспект за българите в чужбина, но аз лично имам много скъпа приятелка – българка, с която си помагаме и сме винаги заедно! Не мисля, че е редно да слагаме всички под общ знаменател. Познавам и други българи, добри и интелигентни хора.

 

  1. Всъщност Вие сте посланик на Православието сред католическия свят!

 

В Църковната общност в Милано съм от скоро. Учестието в богослужението ме издига духовно и прави още по-отговорна към моята принадлежност, т.е. към моята Православна вяра. Аз и моите колеги – Аделина Галова и Николай Граминов, помагаме на добра воля и с надеждата, все повече да се разрастне църковната дейност в Българската православна църква в Милано. Живот и здраве, един ден да се събере голям  хор, който да краси с пеенето си и да носи радост и топлина в сърцата на миряните. Би било добре певците в Църквата да бъдат поощрявани по някакъв начин, дори да бъдат финансово подкрепени, защото според Господните думи всяко усилие и всеки работник „заслужава своята заплата” (Лука 10:7 стих). Иначе всеки може да даде нещо от себе си, стига да желае!

 

  1. Какво е вярата за Вас лично?

 

Вярата е всичко, тя ни спасява и укрепва в духовната битка… Кръстена съм на светец – св. Франциск Асизки, но съм родена на Успението на свети Йоан Рилски, който е покровител на семейството ми. На принципа на икономията имам благословение да чествам и двамата светци. Аз съм дете на православна майка и баща католик, но майка ми ме кръсти и възпита в Правосланата църква и според православния канон. Както казах, израстнах в  Православната църква и от малка ходя всяка неделя на служба. Духомният ми отец е свещ. Николай Димитров – когото обичам с цялото си сърце и изпитвам дълбок респект. Той ми е като баща, причастявал ме е от бебе… В България имам духовна връзка и със сестринството в Драгалевския манастир „Успение Богородично”, от там познавам и изключително много обичам и почитам архимандрит Алексий (Тасев) и настоящата игумения майка Серафима (Пиринска), изключителен познавач и изпълнител на източната и западна нотация.

Със семейството ми често посещавахме и Кокалянския манастир „св. Архангел Михаил” и Рилския манастир „Св. Йоан Рилски”. Богослужебният ред ми е познат отдавна. Почитам свещенството и в послушание към Църквата се опитвам да следвам стъпките на Христа, нашия Спасител!

 

  1. Има ли работа за Вас?

 

Постоянна работа нямам за сега, освен лекциите ми като хоноруван преподавател в Консерваторията. Но така или иначе, аз още уча и желая да се отдам на това и да завърша успешно. Доста често имам участия, ходя на конкурси и прослушвания.

Когато завърша образованието си в Консерватирията тук в Милано, бих искала да специализирам за доцент по виолончело в Консерватория Лугано (Швейцария).

 

  1. Бихте ли работили нещо друго и какво?

 

Известно е, че на студентите им се налага да работят странична работа, за да се издържат. Работила съм и странични неща, но винаги „part time” съобразено с това, да имам достатъчно време за обучение и подготовка по специален предмет „Виолончело”. Концертната дейност е част от обучението ми, но и заплатена допълнителна работа.

 

  1. 04. 2016

Lascia un commento

Il tuo indirizzo email non sarà pubblicato. I campi obbligatori sono contrassegnati *