Изложба, посветена на Св. Климент Охридски в град Милано

 

Questo slideshow richiede JavaScript.

На 18–ти май бе 8-то  издание на Класа по славистика към Академия „Амброзиана“ в Милано. Основна тема на събитието бе 1100-годишнината от смъртта на Св.Климент Охридски. Тазгодишнните научни дискусии са посветени на личността на първия епископ, проповядвал на български език, какъвто е Св. Климент Охридски. Поводът бе причина и за представянето на изложба под надслов “Св.Климент Охридски:  Ученик и Учител“.

Климент Охридски е един от най-видните ученици и продължители на делото на Солунските братя Кирил и Методий. Той е един от Светите Седмочисленици, основател на Охридската книжовна школа по време на управлението на цар Борис Първи и Симеон Велики, считан също за създател на втората славянска азбука след глаголицата – кирилицата.

Академия „Амброзиана“ е създадена през 2009 г. Тя се намира в най-старата и представителна в Милано Библиотека Амброзиана /създадена преди 400 г. от кардинал  Федерико Боромео, разполагаща с най-богатия книгофонд след този на Ватикана. В сградата се помещава и  Пинакотека /художествена галерия, носеща същото име. Главен канцлер на Академията е настоящият архиепископ на Милано – кардинал Скола.

Официални приветствия при откриването на академичните дни поднесоха монсиньор Франко Буци,  Префект на Библиотека „Амброзиана”, монс. дон Франческо Браски, президент на Класа по славистика.  Участие в сесията взе и българския Генерален консул в Милано г-н Росен Руфев, който съдейства изложбата да бъде показана в Амброзиана. Изнесени бяха научни доклади от редица български учени, сред които проф. Аксиния Джурова и доц. Вася Велинова от „Център за славянско-византийски проучвания проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Свети Климент Охридски“, проф. Красимир Станчив от Римския университет „Рома тре“ и  проф. дфн. Ана-Мария Тотоманова от СУ „Св.Климент Охридски“. Личността и делото на Св. Климент Охридски бе обект на научни доклади и от учени от университети на Италия, Русия, Гърция, Полша и др. държави.  В рамките на първия академичен ден се проведе тържествена инвеститура на нови академици към Класа по славистика.

В края на 2015г. по инициатива на Генералното консулство в Милано в библиотека Амброзиана“ бе открита изложбата „Гутенберг и славянският свят“.  Посетителите имаха възможност да разгледат богата фотоизложба, съпроводена с изложени оригинали на уникални издания на старинни печатни книги на кирилица. Сред тях бяха два редки екземпляра на сборника „Различни потреби“ /Книга за пътника/, отпечатан през 1571-1572- във венецианска печатница от Яков Крайков, смятан за първия български печатар, книгоиздател и разпространител.

Според научни данни в Италия е установено наличието на 207 оригинални славянски ръкописа, от които 149 написани на кирилица и 21 на глаголица.  По-голямата част от тях са с хърватски произход, като 33 ръкописа са на латински. Съхранен е и старинен български речник, написан с гръцки букви, както и два ръкописа на полски език. Съществуват дори славянски ръкописи на еврейски език.  Благодарение на изследователи в тази област, в книгохранилищата на Ватикана и в други центрове като „Амброзиана“ постоянно се откриват нови славянски ръкописи с голямо историческо значение.

Освен Класа по славистика в рамките на Академията, са създадени още 7 класа – по италианистика, по гръцки и латински изследвания, по Близкия изток, Далечния Изток, по наследството на Свети Амвросий и на кардинал Боромео.

Lascia un commento

Il tuo indirizzo email non sarà pubblicato. I campi obbligatori sono contrassegnati *